Полово възпитание от родители?

от Даяна на 23.06.2013

Дори в XXI век темата за полово възпитание си остава табу за много родители. А защо? Всеки родител, педагог и възпитател познава физиологичните и психологичните промени, които настъпват сред подрастващите. Преди години  говоренето на тема секс се е смятало за срамно, а днес много от родителите мислят, че няма нужда да говорят с децата си по този въпрос, защото това е работа на училите, има литература, филми и най-вече Интернет, където информация бълва от всякъде.

Но всъщност нещата са доста по-различни. Родителското рамо е най-голямата подкрепа за един тийнейджър. Половото възпитание е това необходимо знание, което родители и учители трябва да дадат на децата върху биологичните, психичните и здравно-хигиенните проблеми на пола, на половия живот и половите взаимоотношения.

Преди всичко морални проповеди, забрани, страромодни съвети, заплахи, наказания и предупреждения са напълно излишни! Достигането на полова зрялост и воденето на полов живот са моменти, които достига всеки един индивид. Много родители отказват да приемат факта, че малкото им детенце е пораснало и като всеки нормален човек мисли за любов и има сексуални потребности. Когато осъждаме и се борим против сексуалността ние не помагаме на децата си. Напротив, трябва да полагаме всички възможни усилия, за да ги подготвим до такава степен, че любовта и половият живот да им носят щастие. В противен случай родителите загубват доверието на децата, а в последствие те започват и да ги лъжат.

Ако съществува доверие между родителите и децата преждевременните полови контакти се разминават както с психосоциалната, така и с физическата зрялост.

Някои съвети, които родителите биха могли да дадат на децата си:

  • Девойката и младежът трябва да се познават достатъчно продължително, за да са сигурни, че създават връзка, отговаряща на цялостния им характер.;
  • Макар узряването на личността да не зависи от възрастта, по-младите от 16 години рядко имат трезва и отговорна преценка. В тази възраст все още не е изграден здрав мироглед, а общият жизнен опит е недостатъчен, особено в общуването с другия пол.;
  • Трябва да съществуват ясни критерии за това, че връзката е резултат от взаимна любов и уважение. Преходното влюбване или стремежът към сексуално облекчение са недостатъчни за полови контакти, защото почти винаги завършват с разочарования.;
  • Към сексуални контакти се пристъпва, когато и двамата партньори почувстват потребност от тях.;
  • Когато се стигне до сексуален контакт не бива да се забравят предпазните средства срещу нежелана бременност.;
  • Любовта и половият живот не бива да доведат до занемаряване на училищните и професионалните задачи.

Разбира се родителите не трябва да дават и прекалена свобода на децата си. Лошата среда, съставена най-често от по-големите, е фактор влияещ зле върху поведението на подрастващите. Родителите трябва да научат децата си, че двамата партньори трябва да се харесват, да си допадат, да си съответстват както телесно и полово, така и интелектуално, социално и емоционално.

Хареса ли статията?!? Сподели я в:

Коментарите за тази публикация са забранени.

Предишна публикация

Следваща публикация